В съвременния свят, когато пандемията диктува тежките си условия, защитните маски са станали неразделна част от ежедневието на всички хора, които се грижат за здравето както за своето, така и за здравето на тези около тях. Някои хора се задоволяват със стандартния бяло-син модел, предлагащ се в аптечната мрежа. Хората, на които не им е безразлично как изглеждат отиват по-далеч и хармонично вписват дизайнерските маски в облеклото си за всеки ден. Малцина си задават обаче въпроса какъв дълъг и трънлив път е изминал този миниатюрен аксесоар, преди да влезе в ежедневието ни в наши дни...

Ако все още мислите, че защитната маска е прищявка на служителите от здравеопазването и се съмнявате дали тя трябва да се носи при епидемия, историята й ще ви помогне да погледнете на проблема от съвсем различна гледна точка.

 

От дълбините на вековете

XVII век в Европа бубонната чума, наричана „черната смърт“, взима много жертви. Методите за лечение се свеждат до приемане на инфузия на розови листенца и кръвопускане. Именно през този период се появява прототип на съвременната защитна маска за лице, която обаче не служи за предотвратяване на инфекция, а за предпазване на дихателните органи на лечителите от силната миризма на гниеща плът на починалия. Тя изглежда доста плашеща и, меко казано, необичайна. Вероятно сте срещали в литература или във филмите маска с голям клюн и стъклени кръгли вложки в областта на очите. Това не е нищо повече от докторска маска. За да се предотврати вонята, човката се пълни с ароматни соли, чесън и билки, които създават известна антибактериална среда.

 

2 История на защитната маска срещу чумата

 

Предпазните маски и чумата

След като лечителите забелязали, че „клюнестата“ маска частично предотвратява заразяването с чума, д-р Чарлз де Лорм измисля костюм, състоящ се от наметало, ботуши, ръкавици, панталон и шапка, които са ушити от кожа или платнена материя, наситена с восък. Целта на костюма беше да изключи директния контакт на лекаря със заразеното лице, а всички медицински манипулации се извършват с помощта на бастун. Появата на лекаря в такъв костюм предизвика истински ужас сред местното население, но кой знае колко живота са били спасени, благодарение на това изобретение?

 

Предпазните маски през XIX век

Два века след края на епидемията с бубонната чума, защитната маска за лице все още намира приложение. Лекарите обикновено използват груби вълнени маски.

В края на XIX век ученият Карл Флиге прави невероятно откритие, което има огромно влияние върху последващото развитие на цялата медицина: той идентифицира патогенните агенти в слюнката. И веднага двама медицински учени - Пол Бергер и Йохан Микулич-Радецки, въоръжени с тези знания, създават нов вариант на маската, която много повече напомня на модерната лична защитна екипировка. Тази маска се състои от шест слоя марля или муслин и се държи върху лицето с ластици, за да предпази пациентите от слюнката, произведена по време на говорене, кихане или кашляне.

 

Хирургичната маска за лице

По време на наблюденията и двамата лекари отбелязват, че използването на защитна тъкан под формата на маска намалява драстично развитието на инфекцията. В началото на ХХ век маските навлизат навсякъде в медицинската практика и започват масово да се използват в хирургията. И това става точно навреме: светът отново е в хватката на пандемия, като този път испанската чума събира кървавата си реколта. По време на епидемията маската бива подобрена: добавят се вътрешните слоеве вълна или памук.